По-силни след кризата

Как икономическата криза направи по-силен един от големите български индустриални холдинги


Стара планина Холд АД е един от най-успешните бивши приватизационни фондове. Основните инвестиции на групата са производителите на хидравлично оборудване М+С Хидравлик и Хидравлични елементи и системи (ХЕС), както и заводът за стартерни и тягови батерии Елхим Искра. Около 60% от приходите на дъщерните дружества на холдинга са от износ за ЕС. Най-значимото дружество за групата е М+С Хидравлик, което генерира 50% от консолидираните продажби и над 60% от EBITDA*. И трите основни компании на холдинга са листвани на БФБ-София.


hes

През последните няколко години усилията на Стара планина Холд бяха насочени към подобряване на рентабилността, като маржовете и на трите основни компании в холдинга нараснаха значително. EBITDA маржът на М+С Хидравлик се увеличи до 21.7% , при ХЕС достигна най-високото равнище в историята на компанията – 16.1%, а производителят на акумулатори Елхим Искра успя да го увеличи до 10.7%, въпреки спада на продажбите.

Сега холдингът изглежда много по-стабилен от преди кризата, с по-висока производителност на труда и потенциал за допълнителни оптимизации

 Задлъжнялостта на холдинга на консолидирано равнище никога не е била висока и лихвените разходи не тежат върху печалбите на Стара планина Холд. Съотношението дълг/собствен капитал беше допълнително намалено до 2.3% към декември 2014г., като в същото време потенциалът на холдинга да генерира кеш остава силен, а сред източниците на финансиране са и еврофондовете, с помощта на които бяха реализирани няколко проекта. Фундаментално, холдингът сега изглежда много по-стабилен от времето преди кризата, с по-висока производителност на труда и потенциал за допълнително оптимизиране на разходите.

Участия на Стара Планина Холд

Charts CENHL_21700_image001

Източник: Стара Планина Холд

М+С Хидравлик е „перлата в короната“ на Стара планина холдинг. Компанията показва положителна динамика на продажбите и подобрява рентабилността си, независимо от проблемите на европейската икономика, като успява да изплаща и добри дивиденти

М+С Хидравлик си остава „перлата“ в портфейла на холдинга. Компанията поддържа 10% дял от световния пазар на хидравлични мотори и успява да постигне добър ръст на продажбите независимо от проблемите, през които преминава европейската икономика, като същевременно с това успява да подобри показателите си за рентабилност. Сериозният капацитет на компанията да генерира парични потоци й позволява и да изплаща прилични дивиденти на акционерите си.

М+С изнася 70% от продукцията си в ЕС, където икономиката се бори да набере скорост, но няколко фактора дават повод за предпазливо позитивни очаквания за 2015г. и 2016г. Икономическите индикатори се стабилизираха през последното тримесечие на 2014г. след отслабването от средата на миналата година поради увеличените геополитически и икономически рискове, както и вътрешните проблеми на някои страни от Еврозоната. Комбинираният ефект от по-слабото евро и спада в цената на петрола ще даде известен стимул  на европейската икономика. Програмата на ЕЦБ за количествени улеснения би следвало да даде допълнителен тласък на  икономическия ръст на континента. БВП на ЕС се очаква да отбележи ръстове от под 2% през следващите две години, на фона на стагниращата Русия, забавянето в Китай и другите големи развиващи се икономики. Същевременно, американската икономика се очаква да нарасне с 3.1% през настоящата година според ОИСР, най-високият ръст за последните 10 години. На фона на тези прогнози, мениджмънтът на М+С очаква около 6% спад на продажбите през 2015г., въпреки че имаме основание да смятаме, че компанията ще се представи по-добре от обявените очаквания, съдейки по преизпълнението на плановете през предишните години.

Хидравлични елементи и системи значително подобри рентабиността си със стабилно ниво на поръчките от групата Палфингер

Хидравлични елементи и системи е водещ производител на бутални, телескопични и плунжерни хидравлични цилиндри в Източна Европа. Компанията е силно зависима от един клиент – 72% от продукцията е предназначена за групата Палфингер. Продажбите в Русия (към Ростелмаш, която изнася трактори за Китай) се ускориха през миналата година (33% годишен ръст), както и износът в САЩ извън Палфингер, който нарасна с 26%, компенсирайки свития износ за Европейския съюз. От последното тримесечие  на миналата година Палфингер наблюдава стабилизиране на търсенето в Европа, Южна Америка и Русия и очаква ръст на продажбите през 2015г. През 2015г. ХЕС очаква приходите да се свият с около 6% в отсъствието на факторите, които подкрепиха продажбите през миналата година, но при стабилно ниво на поръчките от Палфингер. Компанията не е използвала банково финансиране през последните четири години, инвестициите са финансирани със собствени средства и еврофондове.

Елхим Искра очаква известно възстановяване на европейския пазар тази година, но продължаващо свиване на продажбите в Русия и Украйна

Значителен дял от продажбите на Елхим Искра (20%+) идват от износ за Русия, чиято икономика продължава да страда, а обезценката на рублата пречи на вноса и по този начин засяга продажбите на Елхим Искра. През 2014г., производителят на батерии отчете спад в поръчките от Русия и Украйна и слабо търсене на местния пазар, но въпреки това увеличи рентабилността си. Тази година, компанията очаква известно възстановяване на европейския пазар, но продължаващо свиване в Русия и Украйна. Прогнозите на мениджмънта са за 3% ръст през първото тримесечие на годината. Очакваният незадоволителен ръст на европейската икономика през следващите две години ще продължи да влияе на бизнеса на Елхим, поне до 2017 г. Очакваме компанията да показва по-слаби ръстове в сравнение с периода 2009-2013г., когато средногодишният ръст достигна 11%, тъй като силни катализатори засега липсват.

Останалите компании в портфейла на Стара Планина са сравнително малки по размер, но „изяждат“ известна част от печалбите на холдинга

Българска Роза-Карлово и производителят на чорапи Фазан са публични компании, с приходи от съответно 7.4млн. лв. и 5.2млн.лв. за 2014г., като холдингът ги консолидира съобразно участието си в капитала им – съответно 50% и 88% . Стара Планина притежава 98.7% от дружеството Славяна,  което разполага с ценни активи, сред които и 8.28% дял от ХЕС. Като цяло, по-малките компании в портфейла на холдинга не са особено рентабилни и „изяждат“ част от печалбите на холдинга.

През последните години, Стара Планина Холд направи две малко трудно обясними инвестиции във финансовия сектор.  Холдингът придоби приблизително 20% дял в Интернешънъл Асет Банк, чрез ХЕС и Елхим през 2011г., който по-късно беше намален до 12.97% (3.9млн.лв. стойност на инвестицията).  През 2013г., Стара Планина и ХЕС придобиха по 20% в застрахователна компания Асет Иншурънс срещу общо 4.2млн. лв.

Като цяло нивото на прозрачност в управлението на холдинга е над средното за останалите публични компании, като Стара Планина публикува месечна информация за приходите и печалбите на трите основни компании в структурата.

Свободно-търгуваният обем акции на Стара планина на борсата е 64.4% и акцията е една от активно търгуваните, отчитайки ниската ликвидност, която остава централен проблем за българския капиталов пазар. Холдингът е част от Софикс, което увеличава привлекателността му, подкрепена и от факта че пенсионните фондове държат 17% от капитала му. Дружеството е също част и от STOXX индексите, вкл. STOXX All Europe Total Market, STOXX Balkan TMI, STOXX Balkan TMI ex Greece & Turkey и др.

image004

Източник: БФБ-София; Блумбърг

Въпреки че дивидентната доходност е ниска, Стара Планина е изплащала дивиденти през всяка година от създаването си досега. Средният процент от печалбата, който се заделя за дивиденти през последните 4 години е 32%.

*EBITDA – печалба преди амортизации, лихви и данъци

Банков сектор – 2014

 За българския банков сектор най-болезненият проблем е липсата на достатъчно качествени нови клиенти

business-graphics-1428672-m
След тежките изпитания, през които премина, секторът се върна към нормалната си дейност

След като 2014 г. беше белязана от политическо напрежение, подкопаване на доверието в банките и затварянето на 4-я най-голям кредитор в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ) – 2015 г. следва да върне стабилността в българския банков сектор. Към момента, негативните последствия от външните фактори, които разтърсиха системата вече са преодолени и секторът функционира нормално. Доверието беше възстановено бързо – данните показват, че само 2% от 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ са били изтеглени на каса, докато останалите са депозирани отново в системата.

Calculations_BSYS_27256_image001

Източник: БНБ

Би било трудно да се пренебрегнат “грешките и пропуските” на институциите в случая с КТБ, до който се стигна след продължително оказване на политически натиск. Но трябва да се отбележи, че новото правителство и БНБ инициираха серия от мерки за предотвратяване на други подобни случаи.

Като цяло кризата остана концентрирана около КТБ и не е показателна за състоянието на целия банков сектор. КТБ растеше прекалено бързо – с 40% средногодишен ръст на кредитите в последните три години, при 1.7% за сектора. В крайна сметка се стигна до нейното затваряне и несъстоятелност. Останалите кредитни институции, опериращи в страната, имат стабилни капиталови и ликвидни позиции, което им дава възможност за постигане на устойчив ръст в зависимост от международните и местни икономически условия.

Под натиска на безпочвени слухове и злонамерени електронни съобщения, третата банка по активи – Първа инвестиционна банка, бе доведена до ликвидни проблеми. Банката загуби за ден 10% от депозитите си , скоро след затварянето на КТБ и получи 1.2 млрд. лв. държавна помощ, но възстанови бързо операциите си и вече предплати част от помощта – 300 млн. лв през ноември 2014 г. Европейската комисия одобри плана на банката за възстановяване на ликвидността, а депозитите от граждани и домакинства се увеличиха с 600 млн. лева през последното тримесечие на миналата година. Останалата част от държавната помощ от 900 млн. лв., следва да бъде изплатена по график до май 2016 г.

Независимо от очаквания и през 2015 г. спад на лихвите по депозитите и кредитите, кредитирането ще продължи да се забавя

Какво ни очаква оттук нататък – спадът в лихвите по депозитите ще продължи, след като миналата година те се понижиха средно със 126 базисни пункта до 2.18%. Това ще намали стимулите за спестяване, което ще доведе до значително по-нисък ръст на депозитите след постигнатите 8% средногодишно в периода 2011 – 2014 г. Същевременно лихвите по кредитите се понижиха до средни нива от около 7%, много по-ниски от пред-кризисните 9-10%, но въпреки това кредитите растат колебливо, докато търсенето продължава да е слабо. Ръстът на кредитите и тази година едва ли ще надхвърли 1% , след като кредитната активност на банките с български собственици разбираемо се забави – КТБ допринасяше в голяма степен за ръста в сектора през последните години. Единственият двигател за растеж остава корпоративния сегмент, докато потребителските заеми стагнират, а ипотечните все още показват тенденция на свиване.

Не очакваме българският банков сектор да бъде сериозно засегнат от евентуално излизане на Гърция от Еврозоната

Въпреки че банките с гръцка собственост в България представляват 23% от банковите активи ( данни към декември 2014 г.), тези банки са отделни юридически лица и по време на икономическата криза успяха да постигнат независимост от майките си, изключваме Алфа банк, която е клон. В тази връзка потенциален негативен ефект от евентуален Grexit върху българския банков сектор по линия на гръцките банки-майки би бил силно ограничен.

Системата остава фундаментално стабилна в очакване на по-добри времена за потреблението и инвестициите

Няколко основни факта са показателни за добрите основи на българската банкова система:

  • Секторът съществено намали зависимостта си от външни източници на финансиране – съотношението кредити/депозити падна значително до текущите 80% от 115% в годините на пика. Местните депозити успешно заместиха финансирането от европейските банки-майки.
  • Цената, на която банките се финансират намаля осезаемо – с приблизително 180 базисни пункта (2008 г.) до средно 1.9% (2014 г.)
  • Въпреки по-ниския лихвен марж, поради ниските обеми нов бизнес и високия процент проблемни кредити, доходът от такси и комисионни остана стабилен, и подкрепи рентабилността на банките.
  • Проблемните кредити със закъснение в обслужването над 90 дни, са на ниво от 16.9% от брутните заеми, по данни към декември 2014 г., и са близо до пика си. Покритието на проблемните кредити с провизии изглежда адекватно при ниво от 58%, при положение че банките имат и допълнителни обезпечения.
  • От значение е и факта, че оперативните разходи са непроменени спрямо пиковото им ниво от 2008 г., което говори за много възможности за оптимизации. Още повече, че с такъв голям брой банки (22 институции + 6 клона) и ниска концентрация в топ 5 (54% общ пазарен дял) процесът на консолидация неизменно ще продължи, а пазарните участници ще се фокусират върху подобрение на рентабилността.

Въпреки че тази година, рентабилността на банките ще остане ограничена от ниските обеми на новия бизнес, гореспоменатите фактори, свидетелстват за готовността на сектора да осигури ръст в кредитирането, при наличие на подходящи условия – положителна динамика на потреблението и инвестициите, политическа стабилност и прозрачност в бизнес средата.