Банков сектор – 2014

 За българския банков сектор най-болезненият проблем е липсата на достатъчно качествени нови клиенти

business-graphics-1428672-m
След тежките изпитания, през които премина, секторът се върна към нормалната си дейност

След като 2014 г. беше белязана от политическо напрежение, подкопаване на доверието в банките и затварянето на 4-я най-голям кредитор в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ) – 2015 г. следва да върне стабилността в българския банков сектор. Към момента, негативните последствия от външните фактори, които разтърсиха системата вече са преодолени и секторът функционира нормално. Доверието беше възстановено бързо – данните показват, че само 2% от 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ са били изтеглени на каса, докато останалите са депозирани отново в системата.

Calculations_BSYS_27256_image001

Източник: БНБ

Би било трудно да се пренебрегнат “грешките и пропуските” на институциите в случая с КТБ, до който се стигна след продължително оказване на политически натиск. Но трябва да се отбележи, че новото правителство и БНБ инициираха серия от мерки за предотвратяване на други подобни случаи.

Като цяло кризата остана концентрирана около КТБ и не е показателна за състоянието на целия банков сектор. КТБ растеше прекалено бързо – с 40% средногодишен ръст на кредитите в последните три години, при 1.7% за сектора. В крайна сметка се стигна до нейното затваряне и несъстоятелност. Останалите кредитни институции, опериращи в страната, имат стабилни капиталови и ликвидни позиции, което им дава възможност за постигане на устойчив ръст в зависимост от международните и местни икономически условия.

Под натиска на безпочвени слухове и злонамерени електронни съобщения, третата банка по активи – Първа инвестиционна банка, бе доведена до ликвидни проблеми. Банката загуби за ден 10% от депозитите си , скоро след затварянето на КТБ и получи 1.2 млрд. лв. държавна помощ, но възстанови бързо операциите си и вече предплати част от помощта – 300 млн. лв през ноември 2014 г. Европейската комисия одобри плана на банката за възстановяване на ликвидността, а депозитите от граждани и домакинства се увеличиха с 600 млн. лева през последното тримесечие на миналата година. Останалата част от държавната помощ от 900 млн. лв., следва да бъде изплатена по график до май 2016 г.

Независимо от очаквания и през 2015 г. спад на лихвите по депозитите и кредитите, кредитирането ще продължи да се забавя

Какво ни очаква оттук нататък – спадът в лихвите по депозитите ще продължи, след като миналата година те се понижиха средно със 126 базисни пункта до 2.18%. Това ще намали стимулите за спестяване, което ще доведе до значително по-нисък ръст на депозитите след постигнатите 8% средногодишно в периода 2011 – 2014 г. Същевременно лихвите по кредитите се понижиха до средни нива от около 7%, много по-ниски от пред-кризисните 9-10%, но въпреки това кредитите растат колебливо, докато търсенето продължава да е слабо. Ръстът на кредитите и тази година едва ли ще надхвърли 1% , след като кредитната активност на банките с български собственици разбираемо се забави – КТБ допринасяше в голяма степен за ръста в сектора през последните години. Единственият двигател за растеж остава корпоративния сегмент, докато потребителските заеми стагнират, а ипотечните все още показват тенденция на свиване.

Не очакваме българският банков сектор да бъде сериозно засегнат от евентуално излизане на Гърция от Еврозоната

Въпреки че банките с гръцка собственост в България представляват 23% от банковите активи ( данни към декември 2014 г.), тези банки са отделни юридически лица и по време на икономическата криза успяха да постигнат независимост от майките си, изключваме Алфа банк, която е клон. В тази връзка потенциален негативен ефект от евентуален Grexit върху българския банков сектор по линия на гръцките банки-майки би бил силно ограничен.

Системата остава фундаментално стабилна в очакване на по-добри времена за потреблението и инвестициите

Няколко основни факта са показателни за добрите основи на българската банкова система:

  • Секторът съществено намали зависимостта си от външни източници на финансиране – съотношението кредити/депозити падна значително до текущите 80% от 115% в годините на пика. Местните депозити успешно заместиха финансирането от европейските банки-майки.
  • Цената, на която банките се финансират намаля осезаемо – с приблизително 180 базисни пункта (2008 г.) до средно 1.9% (2014 г.)
  • Въпреки по-ниския лихвен марж, поради ниските обеми нов бизнес и високия процент проблемни кредити, доходът от такси и комисионни остана стабилен, и подкрепи рентабилността на банките.
  • Проблемните кредити със закъснение в обслужването над 90 дни, са на ниво от 16.9% от брутните заеми, по данни към декември 2014 г., и са близо до пика си. Покритието на проблемните кредити с провизии изглежда адекватно при ниво от 58%, при положение че банките имат и допълнителни обезпечения.
  • От значение е и факта, че оперативните разходи са непроменени спрямо пиковото им ниво от 2008 г., което говори за много възможности за оптимизации. Още повече, че с такъв голям брой банки (22 институции + 6 клона) и ниска концентрация в топ 5 (54% общ пазарен дял) процесът на консолидация неизменно ще продължи, а пазарните участници ще се фокусират върху подобрение на рентабилността.

Въпреки че тази година, рентабилността на банките ще остане ограничена от ниските обеми на новия бизнес, гореспоменатите фактори, свидетелстват за готовността на сектора да осигури ръст в кредитирането, при наличие на подходящи условия – положителна динамика на потреблението и инвестициите, политическа стабилност и прозрачност в бизнес средата.

Макроикономическа прогноза за 2015

Макроикономическа прогноза за 2015 г.

Основни макроикономически показатели за България


2011 2012 2013 2014* 2015*
БВП (млрд. лв.) 78.4 80.0 80.3 81.4 82.4
БВП (год. реален темп на изменение, %) 2.0% 0.5% 1.1% 1.5% 1.3%
ХИПЦ (средногодишно изменение, %) 3.4% 2.4% 0.4% -1.6% -0.3%
Текуща сметка, % от БВП 0.1% -1.1% 2.1% 0.04% 0.0%
ПЧИ (млн. лв.) 2 602 2 233 2 494 1 182 1 800
ПЧИ, % от БВП 3.3% 2.8% 3.1% 2.8% 2.2%
Безработица (средногодишна, %)** 11.3% 12.3% 13.0% 11.6% 11.2%
Държавен дълг (% от БВП) *** 15.9% 18.3% 18.6% 27.1% 29.3%
Бюджетен дефицит **** (% от БВП) -2.0% -0.4% -1.8% -3.7% -3.0%

Източник: БНБ, НСИ, МФ, Евростат, ПФБК прогнози

* Данните за ХИПЦ, безработицата, бюджетния дефицит, държавния дълг, текущата сметка и ПЧИ за 2014 г. са предварителни; данните за БВП за 2014, както и всички данни за 2015 г. са прогнозни
**Дефиницията на Евростат; *** Държавен и държавно-гарантиран дълг; ****На касова основа

Политическите и макроикономическите перспективи за България през последните месеци, се подобриха, но страната остава уязвима за множество външни и вътрешни рискове

2014 година беше тежка за българската икономика и финансов пазар, които попаднаха под комбинирания ефект на сериозни външни и вътрешни сътресения. Политическата и банковата криза в страната, геополитическото напрежение между Русия и Украйна и последвалите санкции, слабият ръст на европейските икономики, тежките наводнения в страната – всички тези събития подложиха на сериозен натиск базисните политически, социални и икономически функции в държавата. Цифрите от статистиката, обаче, показват, че България е успяла да преодолее препятствията с доста добър резултат – ръст на БВП от 1.7% за първите 9м.[1] и 1.2% за четвъртото тримесечие[2] на 2014 г., спад на безработицата до 10.8% към края на годината, излишък по платежния баланс в размер на 412 млн. евро, едно от най-ниските на нива на държавен дълг в Европа – 27.1% от БВП[3].

Въпреки че, една част от сериозните проблеми на страната намериха своето разрешение в края на миналата година, икономиката е изправена, както пред нови предизвикателства (най-вече гръцката криза), така и пред преодоляване на средносрочните негативни ефекти от миналогодишните събития (напр. укрепване на институционалния капацитет на банковия надзор, продължаващите ограничения в търговията между ЕС и Русия и др.).

В този контекст и от гл. т. на спецификата на българската икономика, смятаме, че основните макроикономически показатели, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани през настоящата година са тези, свързани с фискалната стабилност, банковия сектор, икономическия растеж и дефлацията.

Държавният бюджет за 2015 г. не поднесе почти никакви новини; основният акцент е върху намаляване на дефицита. Не са бюджетирани никакви съществени реформи, с изключение на планираното намаляване на разходите в държавната администрация

Фискалната програма за 2015 г. предвижда консолидираният бюджетен дефицит да бъде 3% от БВП, спрямо планирания с актуализацията на бюджета дефицит от 3.7% за 2014 г., като по този начин правителството иска да избегне процедура по свръх дефицит, която може да бъде пагубна за пазара на държавен дълг. Мерките, които целят връщане на дефицита в границите на Пакта за стабилност и растеж (3% от БВП) още през тази година, както и трайното му намаляване до 2017 г., включват намаляване на текущите разходи, в частта за заплати и осигурителни вноски в бюджетната сфера, повишаване на събираемостта на данъците, при запазване на ниските нива на данъчно облагане и „плоската“ ставка за облагане на доходите на физическите лица. Правителството няма намерение да прилага агресивна фискална консолидация – факт, който оценяваме положително предвид изоставането на реалния от потенциалния БВП, дефлационната среда, в която се намира страната и крехкото възстановяване на пазара на труда.

Графика 1: БВП, инфлация, безработица и разлика м/у реален и потенциален БВП

Output Gap

*Прогноза на Европейската комисия                                                                Източник: Евростат, Европейска комисия, ПФБК

Благодарение на ускореното усвояване на европейските фондове, държавата дори планира да увеличи – макар и символично – капиталовите си разходи през тази година до 6.3% от БВП, в сравнение с 6% БВП през 2014 г. От европрограми през 2015 г. се очаква да влязат 5.6 млрд.лв. – 4.5 млрд лева ще бъдат усвоени от стария програмен период (2007-2013 г.) и 1.1 млрд. лв. ще дойдат като част от финансирането за периода 2014-2020 г.

Графика 2: Динамика на компонентите на държавния бюджет като % от БВП

Budget_items

*Прогноза на МФ                                                                                                             Източник: МФ, ПФБК

Очакваме забавяне на ръста на потреблението и инвестициите през следващата година, като единствено еврофондовете и експортът имат потенциал за по-значим положителен принос за ръста на БВП

Потенциалът на останалите компоненти на разходната част на БВП – извън потреблението на правителството – изглежда не толкова убедителен. Очакваме почти незначително увеличение на индивидуалното потребление, тъй като ефектът от по-високия разполагаем доход (две увеличения на пенсиите и три актуализации на минималната работна заплата за периода 2014-2015 г.) ще бъде почти напълно компенсиран от планираното 10% намаление на разходите за персонал в държавната администрация. Частните инвестиции ще останат ниски – предпоставка са затруднените условия на кредитиране и несигурността за бъдещото икономическо развитие. Все пак, очакваме ефектите от програмата за количествени облекчения на ЕЦБ да достигне и България чрез увеличаване на ликвидността на местните поделения/клонове на чуждестранни банки. Надеждите ни за по-значима положителна динамика на БВП през 2015 г. са свързани с външнотърговския баланс и очакванията за по-устойчиво икономическо възстановяване на ключовите търговски партньори на България (страните от Европейския съюз).

Очакваме ръст на БВП от 1.3% през тази година

Въпреки че подкрепяме мнението на повечето анализатори за забавяне на ръста на БВП през настоящата година, прогнозите ни, както за 2014 г., така и за 2015 г. са по-оптимистични.

Според нас 2014 г. ще приключи с ръст от 1.5% на годишна база. Експресните оценки на НСИ показват, че за периода октомври-декември 2014 реалният ръст на БВП е 1.2% на годишна база (1.5% през предходното тримесечие). В номинално изражение БВП е оценен на 22.557 млрд. лв. за последното тримесечие на 2014, което означава номинален размер на БВП за цялата година от 82.029 млрд. лв. (+ 1.75 млрд. лв. на годишна база) и номинален ръст от 2.18% спрямо 2013 г. При дефлация реалният ръст би следвало да бъде по-висок от номиналния. Данните са изненадващи, защото прогнозите на правителството бяха за 1.5% реален растеж на БВП и 81.4 млрд. лв номинално изражение. Данните на НСИ подлежат на ревизия, официалните резултати ще бъдат оповестени на 6 март.

За 2015 очакваме реален ръст от 1.3% (за сравнение Министерството на финансите и Европейската комисия прогнозират ръст от 0.8%). Вярваме, че този растеж е постижим спрямо ниската база от предходната година, следствие на неблагоприятните условия.

Дефлационните тенденции би трябвало да се забавят през настоящата година

Българската икономка функционира в дефлационна среда от август 2013 г. Според Европейската комисия, изоставането на фактическия от потенциалния БВП – основно в резултат на слабото търсене – ще продължи и през 2015 г., като ефектът на свиване, породен от дефлационните процеси, в „порочен кръг“ на свой ред притиска надолу ценовите равнища.

Инфлацията в ЕС достигна исторически ниски нива през 2014 г. и тази ситуация се очаква да продължи и през 2015 г. Именно това е една от основните причини за продължаващата политика на монетарно стимулиране на ЕЦБ, която се очаква да повлияе на дефлационните тенденции и в България посредством цените на внасяните и изнасяни стоки и услуги, както и чрез лихвените равнища. Предвиждаме през 2015 г. дефлацията в страната да се забави до -0.3%.

Безработицата ще намалее незначително от 11.6% през 2014 г. до 11.2% през т.г.

Безработицата ще продължи да показва признаци на стабилизиране през годината, но подобрението ще е слабо, главно поради планираните съкращения на работни места в публичния сектор.

Не предвиждаме съществена динамика на платежния баланс

Въпреки очакванията за подобряване на икономиката на ЕС, предвиждаме текущата сметка на България в края на 2015 да остане неутрална. Износът на страната е пряко зависим, както от състоянието на европейската икономика, така и от дефлационния натиск предизвикан от спада на цените на суровините на международните пазари. Износът на услуги, в който най-голяма тежест има туризма, е особено уязвим на настоящите геополитически рискове поради голямата си експозиция към руския пазар. Търговското салдо на България би трябвало да се повлияе положително от по-ниските цени на петрола, тъй като страната е нетен вносител на енергийни суровини, но смятаме, че този ефект през 2015 г. ще бъде минимален, както заради стабилизирането на цените на петрола от началото на м. февруари, така и поради спада на курса на еврото спрямо долара.

Платежният баланс ще продължа да страда от намаляването на преките чуждестранни инвестиции в страната (очакванията ни са те да бъдат 2.2% от БВП през 2015 г.) и от продължаващия отлив на финансови средства от местните филиали на големи мултинационални компании. Не предвиждаме промени в структурата на платежния баланс през 2015 г., като очакваме общото салдо да е отрицателно, макар и в неголям размер.

Въпреки прогнозите за увеличение на държавния дълг през 2015 г. с почти 2 млрд. лв., България продължава да е една от държавите с най-нисък публичен дълг в ЕС

Държавният и държавно-гарантираният дълг на България възлизат на 22.8 млрд. лв. в края на 2014 г. (спрямо 14.9 млрд. лв в края на предходната година и 19.3 млрд. лв в първоначално планирания бюджет за 2014 г.). Това увеличение се дължи 1) на преразглеждането на бюджетния дефицит и увеличението му с 1.5 млрд. лв. до 3 млрд.лв., 2) на отпускането на 2 млрд. лв бюджетни средства за подпомагане на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (свързано с неплатежоспособността на КТБ), 3) на предоставянето на ликвидна подкрепа на ПИБ в размер на 0.9 млрд.лв. към края на 2014 г. и 4) на увеличаването на фискалния резерв в връзка с предстоящото (тогава) погасяване на падежиращите през януари 2015 $1.13 млрд. глобални облигации.

Планираният размер на държавния дълг към края на настоящата година е 24.1 млрд. лв. (29.3% от прогнозирания БВП за 2015 г.[4]). Планираното поемане на нов държавен дълг е за 9.5 млрд. лв., от които 7 млрд. лв. за погашения на падежиращи задължения и 2.5 млрд.лв за финансиране на бюджетния дефицит. Фискалният резерв към края на 2014 е 9.2 млрд.лв или с над 5.2 млрд лв над законовия минимум – средства, които теоретично също могат да се използват като буфер за покриване на дефицити.

Динамиката на държавния дълг през следващите три години предвижда той да нарасне до 30.8% от БВП през 2016 г. и 31.3% през 2017 г. Очакваният размер на плащанията по държавния дълг през 2016 г. е 1.7 млрд. лв., а през 2017 г. – 3 млрд. лв.

Въпреки увеличението на дълга през последните месеци и при условие, че правителството постигне заложените фискални цели за 2015 г., България ще остане третата в ЕС с най-нисък публичен дълг (като % от БВП) след Естония и Люксембург.

Графика 3: Държавен дълг, % of прогнозен БВП за 2015

gov_debt

Източник: ЕК, ПФБК

[1] ПФБК изчислява кумулативни данни като агрегира официалните (НСИ), тримесечни, сезонно неизгладени данни по средногодишни цени от 2010 г.
[2] Експресни данни
[3] Прогнозен БВП за 2014 г. от 81.428 млрд. лв.
[4] 82.406 млрд. лв по прогноза на МФ