За българския банков сектор най-болезненият проблем е липсата на достатъчно качествени нови клиенти

След тежките изпитания, през които премина, секторът се върна към нормалната си дейност

След като 2014 г. беше белязана от политическо напрежение, подкопаване на доверието в банките и затварянето на 4-я най-голям кредитор в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ) – 2015 г. следва да върне стабилността в българския банков сектор. Към момента, негативните последствия от външните фактори, които разтърсиха системата вече са преодолени и секторът функционира нормално. Доверието беше възстановено бързо – данните показват, че само 2% от 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ са били изтеглени на каса, докато останалите са депозирани отново в системата.

Източник: БНБ

Би било трудно да се пренебрегнат “грешките и пропуските” на институциите в случая с КТБ, до който се стигна след продължително оказване на политически натиск. Но трябва да се отбележи, че новото правителство и БНБ инициираха серия от мерки за предотвратяване на други подобни случаи.

Като цяло кризата остана концентрирана около КТБ и не е показателна за състоянието на целия банков сектор. КТБ растеше прекалено бързо – с 40% средногодишен ръст на кредитите в последните три години, при 1.7% за сектора. В крайна сметка се стигна до нейното затваряне и несъстоятелност. Останалите кредитни институции, опериращи в страната, имат стабилни капиталови и ликвидни позиции, което им дава възможност за постигане на устойчив ръст в зависимост от международните и местни икономически условия.

Под натиска на безпочвени слухове и злонамерени електронни съобщения, третата банка по активи – Първа инвестиционна банка, бе доведена до ликвидни проблеми. Банката загуби за ден 10% от депозитите си , скоро след затварянето на КТБ и получи 1.2 млрд. лв. държавна помощ, но възстанови бързо операциите си и вече предплати част от помощта – 300 млн. лв през ноември 2014 г. Европейската комисия одобри плана на банката за възстановяване на ликвидността, а депозитите от граждани и домакинства се увеличиха с 600 млн. лева през последното тримесечие на миналата година. Останалата част от държавната помощ от 900 млн. лв., следва да бъде изплатена по график до май 2016 г.

Независимо от очаквания и през 2015 г. спад на лихвите по депозитите и кредитите, кредитирането ще продължи да се забавя

Какво ни очаква оттук нататък – спадът в лихвите по депозитите ще продължи, след като миналата година те се понижиха средно със 126 базисни пункта до 2.18%. Това ще намали стимулите за спестяване, което ще доведе до значително по-нисък ръст на депозитите след постигнатите 8% средногодишно в периода 2011 – 2014 г. Същевременно лихвите по кредитите се понижиха до средни нива от около 7%, много по-ниски от пред-кризисните 9-10%, но въпреки това кредитите растат колебливо, докато търсенето продължава да е слабо. Ръстът на кредитите и тази година едва ли ще надхвърли 1% , след като кредитната активност на банките с български собственици разбираемо се забави – КТБ допринасяше в голяма степен за ръста в сектора през последните години. Единственият двигател за растеж остава корпоративния сегмент, докато потребителските заеми стагнират, а ипотечните все още показват тенденция на свиване.

Не очакваме българският банков сектор да бъде сериозно засегнат от евентуално излизане на Гърция от Еврозоната

Въпреки че банките с гръцка собственост в България представляват 23% от банковите активи ( данни към декември 2014 г.), тези банки са отделни юридически лица и по време на икономическата криза успяха да постигнат независимост от майките си, изключваме Алфа банк, която е клон. В тази връзка потенциален негативен ефект от евентуален Grexit върху българския банков сектор по линия на гръцките банки-майки би бил силно ограничен.

Системата остава фундаментално стабилна в очакване на по-добри времена за потреблението и инвестициите

Няколко основни факта са показателни за добрите основи на българската банкова система:

• Секторът съществено намали зависимостта си от външни източници на финансиране – съотношението кредити/депозити падна значително до текущите 80% от 115% в годините на пика. Местните депозити успешно заместиха финансирането от европейските банки-майки.
• Цената, на която банките се финансират намаля осезаемо – с приблизително 180 базисни пункта (2008 г.) до средно 1.9% (2014 г.)
• Въпреки по-ниския лихвен марж, поради ниските обеми нов бизнес и високия процент проблемни кредити, доходът от такси и комисионни остана стабилен, и подкрепи рентабилността на банките.
• Проблемните кредити със закъснение в обслужването над 90 дни, са на ниво от 16.9% от брутните заеми, по данни към декември 2014 г., и са близо до пика си. Покритието на проблемните кредити с провизии изглежда адекватно при ниво от 58%, при положение че банките имат и допълнителни обезпечения.
• От значение е и факта, че оперативните разходи са непроменени спрямо пиковото им ниво от 2008 г., което говори за много възможности за оптимизации. Още повече, че с такъв голям брой банки (22 институции + 6 клона) и ниска концентрация в топ 5 (54% общ пазарен дял) процесът на консолидация неизменно ще продължи, а пазарните участници ще се фокусират върху подобрение на рентабилността.

Въпреки че тази година, рентабилността на банките ще остане ограничена от ниските обеми на новия бизнес, гореспоменатите фактори, свидетелстват за готовността на сектора да осигури ръст в кредитирането, при наличие на подходящи условия – положителна динамика на потреблението и инвестициите, политическа стабилност и прозрачност в бизнес средата.