Албена е в добра позиция да се възползва от ръста на летния туризъм

Gergana

Албена показа силни резултати през ключовото за групата трето тримесечие. 

Консолидираните ѝ приходи нараснаха с 5.9% през периода до 93.6 млн. лв., като същевременно с това компанията овладя покачването на оперативните си разходи, включително тези за материали и външни услуги, които спаднаха съответно с 10.0% (20.4 млн. лв.) и 6.3% (8.5 млн. лв.) на годишна база.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

chart

Подемът в продажбите и реализираните икономии доведоха до EBITDA марж от 51.0% в края на тримесечието, 4.2% повишение спрямо миналогодишния.

Печалбата на една акция достигна 9.68 лв. и нарасна с 18.4% спрямо 2017. Силното трето тримесечие спомогна за ръст на консолидираните приходи от началото на годината от 9.3% до 122.2 млн. лв., 22.7% покачване на EBITDA (39.5 млн. лв. 32.3% марж) и печалба на една акция от 4.91 лв. преди еднократни ефекти, +33.9% на годишна база.

 

 

Ключови показатели 2017 2018e 2019f
Приходи 109 200 128 001 135 181
EBITDA 25 779 34 618 36 500
Нетна печалба 10 821 12 542 13 699
EBITDA (марж), % 23.61% 27.04% 27.00%
Нетна печалба (марж), % 9.91% 9.80% 10.13%
Дълг/собствен капитал, % 17.63% 17.96% 16.79%
Пазарни коефициенти TTM 2018e 2019f
Цена/печалба на една акция 23.88x 15.60x 14.29x
Продажби/печалба на една акция 1.51x 1.53x 1.45x
EV/EBITDA 8.74x 8.36x 7.93x

Подемът в консолидираните резултати показва, че Албена успешно се възползва от ръста на туристическия сектор. Статистиката на НСИ сочи, че към края на октомври приходите от морски туризъм са били 954.9 млн. лв. (+7.8% на годишна база), а броят на посетителите е 6.4% повече – 3.2 млн. Последните две са и най-високите стойности отчитани до момента.

Ръст на морския туризъм

Морски туризъм

В случай че тенденцията се запази, Албена е в добра позиция да се възползва. Към края на третото тримесечие на 2018 г. компанията е инвестирала около 37.8млн. лв. в материалната си база, а през 2017 са вложени около 60.8 млн. лв. По-големият капацитет би следвало да спомогне ръста на Албена да продължи и през 2019г., ако благоприятните условия се запазят. Авансите от клиенти са един индикатор за потенциалния ръст на компанията. Към края на 2018 те са 6.3млн.лв. или 4.2% повече от предходната година, но по-голямата част от тях обичайно се натрупват през първото тримесечие.

Рентабилността на Албена е силно зависима от разходите за труд. Между 2012г. и 2017г. EBITDA маржът на компанията е изгубил 13.0%, 9.7% от които заради ръста в цената на труда. Покачването на работната заплата се очаква да продължи в обозримото бъдеще, което е една от основните заплахи за Албена. 2018г. обаче е пример за това как стабилният ръст в продажбите, комбиниран с контрол върху други основни оперативни разходи има мултипликативен ефект върху нетната печалба.

Стандартизирана (common-size) структура на оперативните разходи спрямо EBITDA

EBITDAИзточници: Компанията; НСИ; ПФБК

Агрия Груп: Нагоре Нагоре

Като собственик на над 50 хиляди декара земеделска земя Агрия Груп Холдинг е пряко повлияна от приетото вчера на ниво комисия в парламента  отлагане на глобите  за собственост на земеделска земя от лица с чуждестранни акционери. Дружеството е от най-добре представящите се емитенти на БФБ, и тази разумна стъпка от страна на комисията по земеделието и очакваното изключване на публичните дружества от ограниченията следва да редуцира инвестиционния риск.

Агрия Груп Холдинг, една от интересните акции на БФБ, е вертикално диверсифициран холдинг в земеделския сектор с основна дейност производство и търговия със зърно и маслодайни култури. Дейностите на холдинга са разнообразни и включват търговия с торове, препарати и гориво, както и финансиране на земеделски производители. Основните дейности условно могат да бъдат разделени на три категории: зърнопроизводство; търговия и складиране на зърно и ресурси за земеделието; преработка на зърно. 

image001 image003

*EBITDA – финансовият резултат преди данъци, финансови разходи и амортизации Източник: Годишни финансови отчети; Изчисления на ПФБК

Дружеството е интересно по ред причини, включително: стабилни силни исторически финансови резултати, перспективна индустрия, конвергираща към европейските норми на производителност, опитен мениджмънт, спазващ практиките за добро корпоративно управление. Но това което отличава компанията от много други публични (и не само) дружества е придържането към ясна и  целеустремена стратегия за  развитие.

Ръст, ръст и ръст

Това което разграничава компанията е ясната Стратегията за растеж е многоаспектна  и включва ръст в обемите, ръст в печалбите и ръст на капитализацията

  2011 2012 2013 2014* 2015*
Общо капиталови разходи 16 087 22 212 15 046 19 159 18 964
Земя 11 246 2 832 6 111 5 865 5 865
Складови бази 1 418 3 233 0 782 2 346
Селскостопанска техника и поливни съоръжения 2 445 3 389 4 829 293 3 910
Транспорт и логистика 978 1 162 0 489 5 865
Придобиване на права** 11 596 4 106 11 730 978

*Прогнозни данни от компанията;  **Придобиване на дялови участия и права за обработка на земя

Източник: Агрия Груп Холдинг, Изчисления на ПФБК

Както чрез придобивания, така и органично, компанията преследва експанзия в земеделието, където традиционно маржовете са по-високи от тези в търговията посредством закупуване на по-малки земеделски стопанства, разширяване на портфейла земеделска земя и постоянни подобрения и разширения на наличната материалната база (складове, земеделски машини, транспортни средства).

От 2011 г. досега Агрия Груп е инвестирала над 25.6 млн. лв. за придобиването на 7 фирми обработващи над 65 хил. дка собствена и наета земя, с приходи от 13 млн. лв. и при 12.5% EBITDA марж. За същия период фирмата е увеличила портфейла собствена земеделска земя със 73% до 53 000 дка, което прави инвестиция от над 16 млн.лв. (при средна пазарна цена на малки парцели от 700 лв./дка) и планира да притежава 70 000 дка собствена земя през 2015 г. Разширяването на компанията не е е хаотично. Напротив, придобитата земя и фирми обикновено разполагат със собствени бази със стратегическо разположение– в близост до основните стопанства за съхранение на зърно на групата (Попово и Девня), което позволява ефективната им работа в структурата на Агрия.

Ръстът в собственото производство на земеделска продукция върви успоредно със значителни инвестиции в селскостопанска техника и увеличаване на поливните площи. За последните 4 години фирмата е инвестирала близо 11 млн.лв. в такива машини. Планираното възобновяване на инвестициите в средства за транспорт и логистика ще допринесе за положителното развитие на маржовете (през последните 4 години разходът на компанията за този тип външни услуги е средно 2 млн. лв., като се очаква след инвестициите в собствени средства той да намалее с приблизително 30%).

Оценяваме положително факта, че мениджмънтът на Агрия не пренебрегва основната дейност – търговията със земеделски култури, която през различните години съставлява 60-80% от общите приходи на дружеството. От 2011 г. до  2014 г. дружеството е увеличило обема зърно преминаващ през складовете му над два пъти.  Това е следствие от развитието на пазара и разширяването на капацитета на складовите стопанства: две последователни увеличения вдигат капацитета на стопанството в Девня с над 37 000 тона (31% увеличение на общия капацитет). Скоро предстои да се реализира увеличение на капацитета и на най-голямата зърнобаза –  в Попово – като вече има сключен договор за доставка и монтаж на 4 броя силози с 40 000 тона общ капацитет на стойност 4.9 млн. лв. Това представлява увеличение с 25% на общия капацитет на холдинга, което ще позволи на мениджмънта да продължи агресивно да преследва по-високи обеми и приходи.

С поглед напред

Мениджмънтът на групата има амбициозни планове да разшири услугите с висока добавена стойност, като развие мощности за преработка на остатъчен материал от производството на зърно в био етанол. Подобен проект съответства на глобалната тенденция за ръст при потреблението на земеделски продукти за производство на етанол и следва да подобри, както продажбите, така и маржовете на Агрия.

image005

Източник: БФБ-София, Изчисления на ПФБК

Пазарно представяне на акциите

Катализатор за представянето на акциите на Агрия Груп би било евентуалното увеличение на капитала на дружеството през тази година, за което се спекулира от известно време. Макар и да няма яснота относно размера, очакванията са компанията да потърси между 10 и 15 млн. лв.. Според последните налични данни около 25% от акциите на дружеството са свободно търгуеми (извън основните акционери) и е много вероятно новото финансиране да увеличи именно този дял, което би увеличило ликвидноста на акцията и би доближило цената ѝ до реалната стойност. Стабилното съотношение P/E (цена/печалба на акция) показва, че ръстът на пазарната цена  през последната година по-скоро отразява подобрение на резултатите, отколкото промяна в нагласите на инвеститорите и вижданията им за риска.

По-силни след кризата

Как икономическата криза направи по-силен един от големите български индустриални холдинги


Стара планина Холд АД е един от най-успешните бивши приватизационни фондове. Основните инвестиции на групата са производителите на хидравлично оборудване М+С Хидравлик и Хидравлични елементи и системи (ХЕС), както и заводът за стартерни и тягови батерии Елхим Искра. Около 60% от приходите на дъщерните дружества на холдинга са от износ за ЕС. Най-значимото дружество за групата е М+С Хидравлик, което генерира 50% от консолидираните продажби и над 60% от EBITDA*. И трите основни компании на холдинга са листвани на БФБ-София.


hes

През последните няколко години усилията на Стара планина Холд бяха насочени към подобряване на рентабилността, като маржовете и на трите основни компании в холдинга нараснаха значително. EBITDA маржът на М+С Хидравлик се увеличи до 21.7% , при ХЕС достигна най-високото равнище в историята на компанията – 16.1%, а производителят на акумулатори Елхим Искра успя да го увеличи до 10.7%, въпреки спада на продажбите.

Сега холдингът изглежда много по-стабилен от преди кризата, с по-висока производителност на труда и потенциал за допълнителни оптимизации

 Задлъжнялостта на холдинга на консолидирано равнище никога не е била висока и лихвените разходи не тежат върху печалбите на Стара планина Холд. Съотношението дълг/собствен капитал беше допълнително намалено до 2.3% към декември 2014г., като в същото време потенциалът на холдинга да генерира кеш остава силен, а сред източниците на финансиране са и еврофондовете, с помощта на които бяха реализирани няколко проекта. Фундаментално, холдингът сега изглежда много по-стабилен от времето преди кризата, с по-висока производителност на труда и потенциал за допълнително оптимизиране на разходите.

Участия на Стара Планина Холд

Charts CENHL_21700_image001

Източник: Стара Планина Холд

М+С Хидравлик е „перлата в короната“ на Стара планина холдинг. Компанията показва положителна динамика на продажбите и подобрява рентабилността си, независимо от проблемите на европейската икономика, като успява да изплаща и добри дивиденти

М+С Хидравлик си остава „перлата“ в портфейла на холдинга. Компанията поддържа 10% дял от световния пазар на хидравлични мотори и успява да постигне добър ръст на продажбите независимо от проблемите, през които преминава европейската икономика, като същевременно с това успява да подобри показателите си за рентабилност. Сериозният капацитет на компанията да генерира парични потоци й позволява и да изплаща прилични дивиденти на акционерите си.

М+С изнася 70% от продукцията си в ЕС, където икономиката се бори да набере скорост, но няколко фактора дават повод за предпазливо позитивни очаквания за 2015г. и 2016г. Икономическите индикатори се стабилизираха през последното тримесечие на 2014г. след отслабването от средата на миналата година поради увеличените геополитически и икономически рискове, както и вътрешните проблеми на някои страни от Еврозоната. Комбинираният ефект от по-слабото евро и спада в цената на петрола ще даде известен стимул  на европейската икономика. Програмата на ЕЦБ за количествени улеснения би следвало да даде допълнителен тласък на  икономическия ръст на континента. БВП на ЕС се очаква да отбележи ръстове от под 2% през следващите две години, на фона на стагниращата Русия, забавянето в Китай и другите големи развиващи се икономики. Същевременно, американската икономика се очаква да нарасне с 3.1% през настоящата година според ОИСР, най-високият ръст за последните 10 години. На фона на тези прогнози, мениджмънтът на М+С очаква около 6% спад на продажбите през 2015г., въпреки че имаме основание да смятаме, че компанията ще се представи по-добре от обявените очаквания, съдейки по преизпълнението на плановете през предишните години.

Хидравлични елементи и системи значително подобри рентабиността си със стабилно ниво на поръчките от групата Палфингер

Хидравлични елементи и системи е водещ производител на бутални, телескопични и плунжерни хидравлични цилиндри в Източна Европа. Компанията е силно зависима от един клиент – 72% от продукцията е предназначена за групата Палфингер. Продажбите в Русия (към Ростелмаш, която изнася трактори за Китай) се ускориха през миналата година (33% годишен ръст), както и износът в САЩ извън Палфингер, който нарасна с 26%, компенсирайки свития износ за Европейския съюз. От последното тримесечие  на миналата година Палфингер наблюдава стабилизиране на търсенето в Европа, Южна Америка и Русия и очаква ръст на продажбите през 2015г. През 2015г. ХЕС очаква приходите да се свият с около 6% в отсъствието на факторите, които подкрепиха продажбите през миналата година, но при стабилно ниво на поръчките от Палфингер. Компанията не е използвала банково финансиране през последните четири години, инвестициите са финансирани със собствени средства и еврофондове.

Елхим Искра очаква известно възстановяване на европейския пазар тази година, но продължаващо свиване на продажбите в Русия и Украйна

Значителен дял от продажбите на Елхим Искра (20%+) идват от износ за Русия, чиято икономика продължава да страда, а обезценката на рублата пречи на вноса и по този начин засяга продажбите на Елхим Искра. През 2014г., производителят на батерии отчете спад в поръчките от Русия и Украйна и слабо търсене на местния пазар, но въпреки това увеличи рентабилността си. Тази година, компанията очаква известно възстановяване на европейския пазар, но продължаващо свиване в Русия и Украйна. Прогнозите на мениджмънта са за 3% ръст през първото тримесечие на годината. Очакваният незадоволителен ръст на европейската икономика през следващите две години ще продължи да влияе на бизнеса на Елхим, поне до 2017 г. Очакваме компанията да показва по-слаби ръстове в сравнение с периода 2009-2013г., когато средногодишният ръст достигна 11%, тъй като силни катализатори засега липсват.

Останалите компании в портфейла на Стара Планина са сравнително малки по размер, но „изяждат“ известна част от печалбите на холдинга

Българска Роза-Карлово и производителят на чорапи Фазан са публични компании, с приходи от съответно 7.4млн. лв. и 5.2млн.лв. за 2014г., като холдингът ги консолидира съобразно участието си в капитала им – съответно 50% и 88% . Стара Планина притежава 98.7% от дружеството Славяна,  което разполага с ценни активи, сред които и 8.28% дял от ХЕС. Като цяло, по-малките компании в портфейла на холдинга не са особено рентабилни и „изяждат“ част от печалбите на холдинга.

През последните години, Стара Планина Холд направи две малко трудно обясними инвестиции във финансовия сектор.  Холдингът придоби приблизително 20% дял в Интернешънъл Асет Банк, чрез ХЕС и Елхим през 2011г., който по-късно беше намален до 12.97% (3.9млн.лв. стойност на инвестицията).  През 2013г., Стара Планина и ХЕС придобиха по 20% в застрахователна компания Асет Иншурънс срещу общо 4.2млн. лв.

Като цяло нивото на прозрачност в управлението на холдинга е над средното за останалите публични компании, като Стара Планина публикува месечна информация за приходите и печалбите на трите основни компании в структурата.

Свободно-търгуваният обем акции на Стара планина на борсата е 64.4% и акцията е една от активно търгуваните, отчитайки ниската ликвидност, която остава централен проблем за българския капиталов пазар. Холдингът е част от Софикс, което увеличава привлекателността му, подкрепена и от факта че пенсионните фондове държат 17% от капитала му. Дружеството е също част и от STOXX индексите, вкл. STOXX All Europe Total Market, STOXX Balkan TMI, STOXX Balkan TMI ex Greece & Turkey и др.

image004

Източник: БФБ-София; Блумбърг

Въпреки че дивидентната доходност е ниска, Стара Планина е изплащала дивиденти през всяка година от създаването си досега. Средният процент от печалбата, който се заделя за дивиденти през последните 4 години е 32%.

*EBITDA – печалба преди амортизации, лихви и данъци

Спечелиха ли миноритарите в Булгартабак от сделките с Табак Маркет?

Колко спечелиха миноритарните акционери в Булгартабак Холдинг от сделките с Табак Маркет?

През последната седмица стана ясно, че Булгартабак Холдинг е придобил 34.8% дял от Табак Маркет в края на 2014 г. Интересното в случая е, че тази следка става само 9 месеца след като Булгартабак Холдинг продаде 100% от акциите на същото дружество. Каква е логиката на тази сделка? Безспорно lafkaмажоритарният акционер може да отговори на този въпрос, но за съжаление отговор не присъства в отчета на публичното дружество за 2014 г.

За един миноритарен акционер най-важното в случая е какво е спечелил от тези две транзакции. Трудно бих отговорил на този въпрос, тъй като цената на двете сделки не бе обявена. Въпреки това съм се опитал косвено (от изцяло публична информация) да си дам достатъчно обоснован отговор.

По-лесния за намиране отговор е за каква сума е закупен миноритарният дял от 34.8%. Според информация от бележките към годишният консолидиран отчет на Булгартабак Холдинг за 2014 г., групата има участие в едно асоциирано предприятие към края на годината и то е Табак Маркет. Инвестицията е отчетена по метода на собствения капитал и тя е в размер на 83.1 млн.лв. Това означава, че покупката на миноритарният дял е станала при оценка на 100% от капитала на Табак Маркет в размер на 239 млн.лв. (83.1/34.8%)

По-трудния за намиране отговор е за колко бе продадена групата на Табак Маркет през март 2014 г. В годишния консолидиран отчет на Булгартабак Холдинг за 2013 г. бе оповестено, че „Справедливата стойност на подлежащото на получаване възнаграждение, намалена с разходите за продажба на Групата „Табак Маркет“ АД е по – висока от нетните им активи“. Според същият отчет е видно, че нетните активи на Групата „Табак Маркет“ към края на 2014 г. са 134.9 млн.лв. Съгласно консолидирания отчет на Булгартабак Холдинг за първото тримесечие на 2014 г., групата има „положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти“ в размер на 20.4 млн.лв. Единствената обявена операция с финансови активи на групата Булгартабак през този период е продажбата на 100% от Табак Маркет. Тоест можем да приемем, че цялата тази печалба е направена в резултат на коментираната сделка. Следователно сумата от нетната стойност на активите и печалбата е 155.3 млн.лв. Ако приемем, че към тази сума има разходи в размер на 3% (стандартна комисионна), то продажбата на Табак Маркет е станала при оценка за 100% от капитала на Табак Маркет в размер на 160 млн.лв.

Излиза че 9 месеца по-късно групата на Табак Маркет струва със 79 млн.лв повече. Къде ли сбърках в сметките? Дали между края на 2013 г. и март 2014 г. групата на Табак Маркет не е увеличила нетните си активи с десетки милиони лева и всъщност продажбата е станала при много по-висока оценка? Едва ли. За първото тримесечие на 2014 групата Булгартабак е натрупала допълнителни загуби в размер на 4.7 млн.лв. от Табак Маркет. Тоест вероятно продажбата е станала при още по-ниска цена. Това косвено се потвърждава от информацията в счетоводния баланс и в отчета за паричния поток първото тримесечие на 2014. Групата Булгартабак е получила постъпления от продажбата на дъщерни дружества в размер на 49.4 млн.лв. Освен това нетекущите вземания са се увеличили с 74 млн.лв, а текущите вземания извън тези от клиенти са в размер на 20.4 млн.лв. Тоест приблизителната стойност на сделката е 143.8 млн.лв.

А може би грешка няма, просто групата Табак Маркет така си е подобрила финансовите резултати и перспективите след смяната на мажоритарният собственик (който не бе обявен), че Табак Маркет към края на 2014 г. струва с 80-90 млн.лв. повече отколкото 9 месеца по-рано. Всеки сам може да си отговори колко е печелившо да бъдеш миноритарен акционер* в това дружество.

*Авторът е притежавал акции на Булгартабак Холдинг към датата на продажба на Табак Маркет.

 

Закон за земеделската земя

 

Laissez faire, morbleu!

Или на кого е нужна допълнителна държавна намеса на пазара на земеделска земя

thirsty-land-1210033-m

Приетите през миналата седмица промени в нормативната уредба за земеделието и собствеността на земеделската земя заслужено предизвикаха силна полемика, поради липсата в тях на каквато и да било икономическа и държавническа логика. Този коментар няма да разглежда изключително сериозните негативни последици от промените, а ще се фокусира върху това нужна ли е намеса на държавата на пазара на земя.

При съществуващата пазарна икономика в сектора, държавата трябва да има три основни функции:

  1. Стимулиране продуктивността в земеделието и на активното и разумно потребление на земеделска земя.
  2. Регулативна функция за защита на конкуренцията и прозрачността в сектор земеделие и собствеността на земеделската земя.
  3. Преразпределяне чрез стимулиране на заетостта и/или таксуване/дотиране на бизнеса.

Нужда от регулативна намеса в сектора има, но тя не е в посока преразпределяне на пазара между настоящите участници, което се постига с настоящия закон, а трябва да цели стимулиране на заетостта и образованието, тъй като възрастовата структурата и демографския срив на работната сила в земеделието не би позволила дългосрочен и стабилен растеж в този стратегически сектор.

1. Стимулиране

Към момента секторът активно се развива в правилната посока, няма спад на обработваната земеделска земя и няма нужда от допълнителна държавна намеса:

Наблюдава се ръст на добивите, които конвергират към средно-европейските нива, което се дължи на нарастващи инвестиции в технически средства и ръст при дела на обработваната земеделска земя. Графиките по-долу показват развитието на два от основните показатели за две от най-значимите по общ добив за страната маслодайни и зърнени култури.

Източник: МЗХ, ПФБК

image7 image6

Източник: МЗХ, ПФБК

Парадоксално е, че земеделската земя се превърна в един от най-ликвидните активи и това до голяма степен се дължи на финансови инвеститори като публичните акционерни дружества със специална инвестиционна цел.

image1

 

Източник: СЕПИ – МЗХ, ПФБК

Ликвидността е нужна за процеса на комасация на земя, който спомага за ръст на ефективността в сектора, и сме на мнение, че ограничаване инвестициите в сектора ще доведе до забавяне процеса на окрупняване на земеделската земя и ръста на ефективността. България все още има едни от най-раздробените земеделски стопанства в Европа и има нужда от инвеститори, които да финансират процеса на окрупняване.

image3 image2

Източник: Евростат, МЗХ, ПФБК

Обработваема площ по тип стопанство

Размер на стопанството Общо На стопанство
2010 2013 2010 2013
>0 дка и <10 дка 816 281 480 000 3 3
>=10 дка и <20 дка 625 507 525 000 13 13
>=20 дка и <100 дка 1 631 423 1 546 800 40 40
>=100 дка и <500 дка 2 786 113 2 914 300 217 222
>=500 дка 30 310 324 31 617 200 3 713 3 676

Източник: МЗХ

2. Конкуренция и прозрачност

В България липсва силна концентрация в сектор земеделие. По наши изчисления приблизителният размер на пазара на зърно и маслодайни култури в страната, включително износа е в размер на 4.2 млрд. лв., а приходите на 20те най-големи земеделски фирми представляват едва 15% от пазара! Освен очевидно ниската концентрация, в този списък присъстват основно фирми с крайна собственост в България като има само едно изключение.

image4

Източник: Търговски регистър, МЗХ, Изчисления на ПФБК

Въпреки значителния ръст на портфейлите на някои земевладелци, концентрацията на земеделска земя в отделни фирми или лица е ниска, а големи чуждестранни собственици практически не присъстват. Графиката по-долу е базирана на проучвания от медиите, и групира свързани лица:

SpecialChart

Източник: Капитал, Изчисления на ПФБК

Прозрачността в сектора много висока:

  • В топ 20 на земеделските фирми има само една, за която не може да се достигне до информация за крайния собственик чрез Търговския Регистър и тя е собственост на държавна китайска фирма.
  • При водещите собственици на земя ситуацията е сходна, като или структурата на собствеността е прозрачна, или фирмите са публични, с ясни мажоритарни акционери.

Преразпределение

Намесата на държавата в определянето на структурата на земеделско производство носи риск от негативни дългосрочни последствия и изкривяване на естествените пазарни и климатично– обусловени процеси в сектора. По-долу цитираме извадка от сравнителен анализ на Grant Thornton, публикуван от МЗХ.

„Независимо от сходните природо-климатични условия и предпоставки за развитието на земеделието производствените структури на изследваните страни значително се различават. В България и Унгария се наблюдава пренасочване на производствените фактори (земя, капитали и труд) към производството на зърнени и технически култури. Въпреки благоприятните почвено-климатични условия делът на производството на плодове, зеленчуци и вина в България е най-нисък в сравнение с останалите страни и по-нисък от средните стойности в ЕС. Това показва, че производствената структура на земеделието у нас през последните години се определя предимно от стимулите и субсидиите, реализирани по линия на Общата селскостопанска политика.;”

Според същото проучване на Grant Thornton, в сектора се наблюдава значително влошаване на възрастовия състав, както и демографски срив на населението в селските райони. И това именно са неблагоприятните тенденции, които изискват проактивност от страна на пазарните участниции държавата.

В заключение може да кажем, че няма икономически смисъл от държавна намеса в сектора, различна от подсигуряване на образователна система и стимули за привличане на работна сила в селските райони. При промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи липсва не просто ясна и обоснована, а и каквато и да било смислена цел. Ограничаването на т.нар. „скрита” собственост при земевладелците ще доведе единствено до ползи за купувачите на разпродаваните имоти, за които това ще бъде изключителна възможност едновременно за изгодно придобиване на земя и елиминиране на конкуренцията..

Остава да се надяваме, че шумният отзвук, който предизвикаха приетите промени в закона от гл.т. на потенциално силно негативните резултати от тях, ще доведе до една разумна реакция от страна на правителството и парламента и отмяна на поправките.

Банков сектор – 2014

 За българския банков сектор най-болезненият проблем е липсата на достатъчно качествени нови клиенти

business-graphics-1428672-m
След тежките изпитания, през които премина, секторът се върна към нормалната си дейност

След като 2014 г. беше белязана от политическо напрежение, подкопаване на доверието в банките и затварянето на 4-я най-голям кредитор в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ) – 2015 г. следва да върне стабилността в българския банков сектор. Към момента, негативните последствия от външните фактори, които разтърсиха системата вече са преодолени и секторът функционира нормално. Доверието беше възстановено бързо – данните показват, че само 2% от 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ са били изтеглени на каса, докато останалите са депозирани отново в системата.

Calculations_BSYS_27256_image001

Източник: БНБ

Би било трудно да се пренебрегнат “грешките и пропуските” на институциите в случая с КТБ, до който се стигна след продължително оказване на политически натиск. Но трябва да се отбележи, че новото правителство и БНБ инициираха серия от мерки за предотвратяване на други подобни случаи.

Като цяло кризата остана концентрирана около КТБ и не е показателна за състоянието на целия банков сектор. КТБ растеше прекалено бързо – с 40% средногодишен ръст на кредитите в последните три години, при 1.7% за сектора. В крайна сметка се стигна до нейното затваряне и несъстоятелност. Останалите кредитни институции, опериращи в страната, имат стабилни капиталови и ликвидни позиции, което им дава възможност за постигане на устойчив ръст в зависимост от международните и местни икономически условия.

Под натиска на безпочвени слухове и злонамерени електронни съобщения, третата банка по активи – Първа инвестиционна банка, бе доведена до ликвидни проблеми. Банката загуби за ден 10% от депозитите си , скоро след затварянето на КТБ и получи 1.2 млрд. лв. държавна помощ, но възстанови бързо операциите си и вече предплати част от помощта – 300 млн. лв през ноември 2014 г. Европейската комисия одобри плана на банката за възстановяване на ликвидността, а депозитите от граждани и домакинства се увеличиха с 600 млн. лева през последното тримесечие на миналата година. Останалата част от държавната помощ от 900 млн. лв., следва да бъде изплатена по график до май 2016 г.

Независимо от очаквания и през 2015 г. спад на лихвите по депозитите и кредитите, кредитирането ще продължи да се забавя

Какво ни очаква оттук нататък – спадът в лихвите по депозитите ще продължи, след като миналата година те се понижиха средно със 126 базисни пункта до 2.18%. Това ще намали стимулите за спестяване, което ще доведе до значително по-нисък ръст на депозитите след постигнатите 8% средногодишно в периода 2011 – 2014 г. Същевременно лихвите по кредитите се понижиха до средни нива от около 7%, много по-ниски от пред-кризисните 9-10%, но въпреки това кредитите растат колебливо, докато търсенето продължава да е слабо. Ръстът на кредитите и тази година едва ли ще надхвърли 1% , след като кредитната активност на банките с български собственици разбираемо се забави – КТБ допринасяше в голяма степен за ръста в сектора през последните години. Единственият двигател за растеж остава корпоративния сегмент, докато потребителските заеми стагнират, а ипотечните все още показват тенденция на свиване.

Не очакваме българският банков сектор да бъде сериозно засегнат от евентуално излизане на Гърция от Еврозоната

Въпреки че банките с гръцка собственост в България представляват 23% от банковите активи ( данни към декември 2014 г.), тези банки са отделни юридически лица и по време на икономическата криза успяха да постигнат независимост от майките си, изключваме Алфа банк, която е клон. В тази връзка потенциален негативен ефект от евентуален Grexit върху българския банков сектор по линия на гръцките банки-майки би бил силно ограничен.

Системата остава фундаментално стабилна в очакване на по-добри времена за потреблението и инвестициите

Няколко основни факта са показателни за добрите основи на българската банкова система:

  • Секторът съществено намали зависимостта си от външни източници на финансиране – съотношението кредити/депозити падна значително до текущите 80% от 115% в годините на пика. Местните депозити успешно заместиха финансирането от европейските банки-майки.
  • Цената, на която банките се финансират намаля осезаемо – с приблизително 180 базисни пункта (2008 г.) до средно 1.9% (2014 г.)
  • Въпреки по-ниския лихвен марж, поради ниските обеми нов бизнес и високия процент проблемни кредити, доходът от такси и комисионни остана стабилен, и подкрепи рентабилността на банките.
  • Проблемните кредити със закъснение в обслужването над 90 дни, са на ниво от 16.9% от брутните заеми, по данни към декември 2014 г., и са близо до пика си. Покритието на проблемните кредити с провизии изглежда адекватно при ниво от 58%, при положение че банките имат и допълнителни обезпечения.
  • От значение е и факта, че оперативните разходи са непроменени спрямо пиковото им ниво от 2008 г., което говори за много възможности за оптимизации. Още повече, че с такъв голям брой банки (22 институции + 6 клона) и ниска концентрация в топ 5 (54% общ пазарен дял) процесът на консолидация неизменно ще продължи, а пазарните участници ще се фокусират върху подобрение на рентабилността.

Въпреки че тази година, рентабилността на банките ще остане ограничена от ниските обеми на новия бизнес, гореспоменатите фактори, свидетелстват за готовността на сектора да осигури ръст в кредитирането, при наличие на подходящи условия – положителна динамика на потреблението и инвестициите, политическа стабилност и прозрачност в бизнес средата.