Много се изговори през последните 3 години за цената на тока и за това кой е виновен за високите сметки. Всевъзможни експерти сочеха с пръст виновниците за растящите цени на ел. енергията и за настоящото състояние на електроенергийната система. ЕРП-тата, американските тецове, когенерациите, перките, фотоволтаичните централи бяха сред най-често споменаваните виновни. Следващите няколко графики илюстрират движението на цените на тока за домакинствата и на дела на отделните участници в крайната му цена през последните 6 години. Данните са за домакинствата обслужвани от компаниите на ЧЕЗ, но резултатите са идентични с тези обслужвани от ЕВН или Енерго-Про. Видно от графиките е че т.н. ЕРП-та са най-малко виновни за покачването на цената на тока, въпреки че те бяха най-силно оплюти от политиците, медиите и обществото. Всъщност през този период те са губещия участник, тъй като техният дял от крайната цена намалява драстично:

• Делът на електроразпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение в крайната цена за домакинствата намалява от 28.7% през юли 2008 на 13% през октомври 2014 за дневната тарифа и от 44% през юли 2008 на 22.7% през октомври 2014 за нощната тарифа. Цената, която домакинствата плащат за пренос и достъп през мрежата ниско напрежение намалява от 5.1 стотинки на кВч на 2,7 стотинки на кВч. Регулираните от ДКЕВР приходи през този период бяха намалени от 362.6 млн.лв през през юли 2008 на 192.6 млн.лв. през юли 2014, за да бъдат леко увеличени на 214.9 млн.лв. през октомври 2014. Трябва да признаем, че с решението от юли 2014 беше намалена и разходната част на дружеството с намалението на цената на ел. енергията за покриване на технологичните загуби. Нашите изчисления показват, че дружеството спестява близо 68 млн.лв. от намалението на тази цена в сравнение с цената през 2008 г.
• Делът на електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро в крайната цена за домакинствата намалява от 15.9% през юли 2008 на 4.3% през октомври 2014 за дневната тарифа и от минус 20% през юли 2008 на минус 54.8% през октомври 2014 за нощната тарифа. Или по друг начин казано брутната печалба на ЧЕЗ Електро от продажбата на ел. ененргия на домакинствата е намаляла от 2.8 стотинки на кВч през 2008 на 0.9 стотинки на кВч през настоящия период за дневната тарифа, докато брутната загуба се е увеличила от 2.3 стотинки на кВч през 2008 на 6.5 стотинки на кВч за нощната тарифа. Ако някой смята, че има грешка в тези данни то нека провери решенията на ДКЕВР за споменатия период. Но грешка няма – дружеството губи по 6.5 стотинки на всеки кВч електроенергия, която продава на домакинствата на нощна тарифа. Другия очевиден въпрос тук е как изобщо дружеството оцелява при тези регулирани маржове. Отговора е крос-субсидиране на цените т.е. дружеството продава на стопанските потребители на печалба, за да може да покрива загубата, която натрупва от битовите потребители. Тук е и момента да дадем малко време за размисъл на любителите на либерализирания пазар. Какво би се случило с цената на тока за битовите потребители ако изчезне крос-субсидирането?

Източник: ЧЕЗ Разпределение, ДКЕВР

*Такса за балансиране на електроенергийната система в сила от юли 2014
** Цена невъзстановяеми разходи за Марица Изток 1 и 3; в сила от юли 2012; част от цената на енергията от август 2013
*** Цена високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; като отделна добавка в периода юли 2010 – август 2013
**** Добавка за зелена енергия; като отделна добавка в периода юли 2009 – август 2013
***** Цена пренос и достъп електропеносната мрежа; като отделна добавка от юли 2010

 Източник: ЧЕЗ Разпределение, ДКЕВР

Laissez faire, morbleu!

Или на кого е нужна допълнителна държавна намеса на пазара на земеделска земя

Приетите през миналата седмица промени в нормативната уредба за земеделието и собствеността на земеделската земя заслужено предизвикаха силна полемика, поради липсата в тях на каквато и да било икономическа и държавническа логика. Този коментар няма да разглежда изключително сериозните негативни последици от промените, а ще се фокусира върху това нужна ли е намеса на държавата на пазара на земя.

При съществуващата пазарна икономика в сектора, държавата трябва да има три основни функции:

1. Стимулиране продуктивността в земеделието и на активното и разумно потребление на земеделска земя.
2. Регулативна функция за защита на конкуренцията и прозрачността в сектор земеделие и собствеността на земеделската земя.
3. Преразпределяне чрез стимулиране на заетостта и/или таксуване/дотиране на бизнеса.

Нужда от регулативна намеса в сектора има, но тя не е в посока преразпределяне на пазара между настоящите участници, което се постига с настоящия закон, а трябва да цели стимулиране на заетостта и образованието, тъй като възрастовата структурата и демографския срив на работната сила в земеделието не би позволила дългосрочен и стабилен растеж в този стратегически сектор.

1. Стимулиране

Към момента секторът активно се развива в правилната посока, няма спад на обработваната земеделска земя и няма нужда от допълнителна държавна намеса:

Наблюдава се ръст на добивите, които конвергират към средно-европейските нива, което се дължи на нарастващи инвестиции в технически средства и ръст при дела на обработваната земеделска земя. Графиките по-долу показват развитието на два от основните показатели за две от най-значимите по общ добив за страната маслодайни и зърнени култури.

Източник: МЗХ, ПФБК

Източник: МЗХ, ПФБК

Парадоксално е, че земеделската земя се превърна в един от най-ликвидните активи и това до голяма степен се дължи на финансови инвеститори като публичните акционерни дружества със специална инвестиционна цел.

Източник: СЕПИ – МЗХ, ПФБК

Ликвидността е нужна за процеса на комасация на земя, който спомага за ръст на ефективността в сектора, и сме на мнение, че ограничаване инвестициите в сектора ще доведе до забавяне процеса на окрупняване на земеделската земя и ръста на ефективността. България все още има едни от най-раздробените земеделски стопанства в Европа и има нужда от инвеститори, които да финансират процеса на окрупняване.

Източник: Евростат, МЗХ, ПФБК

Обработваема площ по тип стопанство

Източник: МЗХ

2. Конкуренция и прозрачност

В България липсва силна концентрация в сектор земеделие. По наши изчисления приблизителният размер на пазара на зърно и маслодайни култури в страната, включително износа е в размер на 4.2 млрд. лв., а приходите на 20те най-големи земеделски фирми представляват едва 15% от пазара! Освен очевидно ниската концентрация, в този списък присъстват основно фирми с крайна собственост в България като има само едно изключение.

Източник: Търговски регистър, МЗХ, Изчисления на ПФБК

Въпреки значителния ръст на портфейлите на някои земевладелци, концентрацията на земеделска земя в отделни фирми или лица е ниска, а големи чуждестранни собственици практически не присъстват. Графиката по-долу е базирана на проучвания от медиите, и групира свързани лица:

Източник: Капитал, Изчисления на ПФБК

Прозрачността в сектора много висока:

• В топ 20 на земеделските фирми има само една, за която не може да се достигне до информация за крайния собственик чрез Търговския Регистър и тя е собственост на държавна китайска фирма.
• При водещите собственици на земя ситуацията е сходна, като или структурата на собствеността е прозрачна, или фирмите са публични, с ясни мажоритарни акционери.

Преразпределение

Намесата на държавата в определянето на структурата на земеделско производство носи риск от негативни дългосрочни последствия и изкривяване на естествените пазарни и климатично– обусловени процеси в сектора. По-долу цитираме извадка от сравнителен анализ на Grant Thornton, публикуван от МЗХ.

„Независимо от сходните природо-климатични условия и предпоставки за развитието на земеделието производствените структури на изследваните страни значително се различават. В България и Унгария се наблюдава пренасочване на производствените фактори (земя, капитали и труд) към производството на зърнени и технически култури. Въпреки благоприятните почвено-климатични условия делът на производството на плодове, зеленчуци и вина в България е най-нисък в сравнение с останалите страни и по-нисък от средните стойности в ЕС. Това показва, че производствената структура на земеделието у нас през последните години се определя предимно от стимулите и субсидиите, реализирани по линия на Общата селскостопанска политика.;”

Според същото проучване на Grant Thornton, в сектора се наблюдава значително влошаване на възрастовия състав, както и демографски срив на населението в селските райони. И това именно са неблагоприятните тенденции, които изискват проактивност от страна на пазарните участниции държавата.

В заключение може да кажем, че няма икономически смисъл от държавна намеса в сектора, различна от подсигуряване на образователна система и стимули за привличане на работна сила в селските райони. При промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи липсва не просто ясна и обоснована, а и каквато и да било смислена цел. Ограничаването на т.нар. „скрита” собственост при земевладелците ще доведе единствено до ползи за купувачите на разпродаваните имоти, за които това ще бъде изключителна възможност едновременно за изгодно придобиване на земя и елиминиране на конкуренцията..

Остава да се надяваме, че шумният отзвук, който предизвикаха приетите промени в закона от гл.т. на потенциално силно негативните резултати от тях, ще доведе до една разумна реакция от страна на правителството и парламента и отмяна на поправките.

 За българския банков сектор най-болезненият проблем е липсата на достатъчно качествени нови клиенти

След тежките изпитания, през които премина, секторът се върна към нормалната си дейност

След като 2014 г. беше белязана от политическо напрежение, подкопаване на доверието в банките и затварянето на 4-я най-голям кредитор в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ) – 2015 г. следва да върне стабилността в българския банков сектор. Към момента, негативните последствия от външните фактори, които разтърсиха системата вече са преодолени и секторът функционира нормално. Доверието беше възстановено бързо – данните показват, че само 2% от 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ са били изтеглени на каса, докато останалите са депозирани отново в системата.

Източник: БНБ

Би било трудно да се пренебрегнат “грешките и пропуските” на институциите в случая с КТБ, до който се стигна след продължително оказване на политически натиск. Но трябва да се отбележи, че новото правителство и БНБ инициираха серия от мерки за предотвратяване на други подобни случаи.

Като цяло кризата остана концентрирана около КТБ и не е показателна за състоянието на целия банков сектор. КТБ растеше прекалено бързо – с 40% средногодишен ръст на кредитите в последните три години, при 1.7% за сектора. В крайна сметка се стигна до нейното затваряне и несъстоятелност. Останалите кредитни институции, опериращи в страната, имат стабилни капиталови и ликвидни позиции, което им дава възможност за постигане на устойчив ръст в зависимост от международните и местни икономически условия.

Под натиска на безпочвени слухове и злонамерени електронни съобщения, третата банка по активи – Първа инвестиционна банка, бе доведена до ликвидни проблеми. Банката загуби за ден 10% от депозитите си , скоро след затварянето на КТБ и получи 1.2 млрд. лв. държавна помощ, но възстанови бързо операциите си и вече предплати част от помощта – 300 млн. лв през ноември 2014 г. Европейската комисия одобри плана на банката за възстановяване на ликвидността, а депозитите от граждани и домакинства се увеличиха с 600 млн. лева през последното тримесечие на миналата година. Останалата част от държавната помощ от 900 млн. лв., следва да бъде изплатена по график до май 2016 г.

Независимо от очаквания и през 2015 г. спад на лихвите по депозитите и кредитите, кредитирането ще продължи да се забавя

Какво ни очаква оттук нататък – спадът в лихвите по депозитите ще продължи, след като миналата година те се понижиха средно със 126 базисни пункта до 2.18%. Това ще намали стимулите за спестяване, което ще доведе до значително по-нисък ръст на депозитите след постигнатите 8% средногодишно в периода 2011 – 2014 г. Същевременно лихвите по кредитите се понижиха до средни нива от около 7%, много по-ниски от пред-кризисните 9-10%, но въпреки това кредитите растат колебливо, докато търсенето продължава да е слабо. Ръстът на кредитите и тази година едва ли ще надхвърли 1% , след като кредитната активност на банките с български собственици разбираемо се забави – КТБ допринасяше в голяма степен за ръста в сектора през последните години. Единственият двигател за растеж остава корпоративния сегмент, докато потребителските заеми стагнират, а ипотечните все още показват тенденция на свиване.

Не очакваме българският банков сектор да бъде сериозно засегнат от евентуално излизане на Гърция от Еврозоната

Въпреки че банките с гръцка собственост в България представляват 23% от банковите активи ( данни към декември 2014 г.), тези банки са отделни юридически лица и по време на икономическата криза успяха да постигнат независимост от майките си, изключваме Алфа банк, която е клон. В тази връзка потенциален негативен ефект от евентуален Grexit върху българския банков сектор по линия на гръцките банки-майки би бил силно ограничен.

Системата остава фундаментално стабилна в очакване на по-добри времена за потреблението и инвестициите

Няколко основни факта са показателни за добрите основи на българската банкова система:

• Секторът съществено намали зависимостта си от външни източници на финансиране – съотношението кредити/депозити падна значително до текущите 80% от 115% в годините на пика. Местните депозити успешно заместиха финансирането от европейските банки-майки.
• Цената, на която банките се финансират намаля осезаемо – с приблизително 180 базисни пункта (2008 г.) до средно 1.9% (2014 г.)
• Въпреки по-ниския лихвен марж, поради ниските обеми нов бизнес и високия процент проблемни кредити, доходът от такси и комисионни остана стабилен, и подкрепи рентабилността на банките.
• Проблемните кредити със закъснение в обслужването над 90 дни, са на ниво от 16.9% от брутните заеми, по данни към декември 2014 г., и са близо до пика си. Покритието на проблемните кредити с провизии изглежда адекватно при ниво от 58%, при положение че банките имат и допълнителни обезпечения.
• От значение е и факта, че оперативните разходи са непроменени спрямо пиковото им ниво от 2008 г., което говори за много възможности за оптимизации. Още повече, че с такъв голям брой банки (22 институции + 6 клона) и ниска концентрация в топ 5 (54% общ пазарен дял) процесът на консолидация неизменно ще продължи, а пазарните участници ще се фокусират върху подобрение на рентабилността.

Въпреки че тази година, рентабилността на банките ще остане ограничена от ниските обеми на новия бизнес, гореспоменатите фактори, свидетелстват за готовността на сектора да осигури ръст в кредитирането, при наличие на подходящи условия – положителна динамика на потреблението и инвестициите, политическа стабилност и прозрачност в бизнес средата.